Отново за продажбата на бебета и героичната битка на държавата срещу правото в подкрепа за организираната престъпност.

Човекът на снимката е Виктор Кирилов, управител на „Протех“ АД. За него ще стане въпрос по-долу. Практиката показва, че осветяването на хората, участвали в схеми за продажба на бебета, е единственият начин за порицание срещу участниците в този „бизнес“.

Един от най-големите проблеми при продажбата на бебета е, че държавата, в стремежа си да защити „бизнеса“, в който двойки с репродуктивни проблеми заобикалят закона и правилата за осиновяване чрез участие в престъпни схеми, нанася щети върху правото, които могат да имат изключително сериозни последствия върху обществото.

Писал съм много по този въпрос, но да припомня – продажбата на бебета се реализира относително лесно. В основата стои лекар – гинеколог. Когато гинекологът установи несигурност в бъдеща майка, която няма сключен брак, той се опитва да я убеди, че може да реши проблемите си, като продаде детето. При успех в убеждаването, едната страна в сделката – продавачът, е вече на линия. За другата страна – купувачите, се грижат НПО-та и адвокатски къщи, които получават информация от социалните служби за семейства, търсещи осиновяване. Мъжът от семейството припознава бебето като свое, след месец майката дава разрешение за осиновяване и съпругата на „бащата“ осиновява детето по улеснена процедура.

От известно време тази тема се заобикаля грижливо в мейнстрима, но можем да си припомним един стар материал на Миролюба Бенатова: продажба на бебета

След като всички в схемата са участвали в деяние, определено като престъпление според Наказателния кодекс, разбирате, че те ще замълчат завинаги за този случай. Единствената опасност от разваляне на сделката идва от евентуален баща, който може да поиска детето и да тръгне да оспорва. Именно тук са насочени усилията на държавата – да ограничи тази възможност.

Първоначално, държавата се опита да ограничи почти изцяло възможността произходът на дете, родено извън брак, да бъде оспорван. В началния вариант на новия Семеен кодекс от 2009-та година беше ограничено правото за оспорване на припознаване както от страна на евентуален баща, така и от страна на прокуратурта и социалната служба. Уникален принос в еврпейското право. Правото на прокуратурата и социалната служба беше върнато през 2010-та година, а след няколко осъдителни ршения на ЕСПЧ срещу България през 2020 г. беше върнато и правото на част от лицата с правен интерес – на евентуалните бащи.

Но държавата не се отказа от законодателната подкрепа за бизнеса. Сега се прави опит да се наложи идеята, че произходът от баща е въпрос на интереси, не на биологична реалност. Това се направи с вмъкване на следния текст в закона: „Съдът решава спора /за произхода на детето/, като взима предвид интереса на детето“. На пръв поглед много добър текст, когато човек не се замисли много, но как виждате такъв текст в процедурата за оспорване на произхода от майка? Какво е майка – жената, която е родила детето, или може би жената, при която детето има интерес да бъде отглеждано? Само си представете злоупотребите и правния хаос, които ще настъпят при приемане не такъв подход.

Вярно е, че засега „иновативният подход“ се изпробва само за произхода от баща, но предполагам, има идея след време „иновацията“ да се въведе и за произхода от майка. Да си припомним, как социалната служба започна да философства за интереса на децата в нашумелия случай за разменените бебета. Нещо абсурдно и от правна гледна точка и от гледна точка на психологията. Но явно има бизнес логика.

Липсата на реакция от страна на обществото силно затруднява борбата с това явление – продажбата на бебета, затова борбата върви изключително бавно и трудно и то най-вече на терена на Съвета на Европа и Съда в Страсбург. Тогава, когато по метода на сварената жаба се озовем всички в едно общество, в което за произхода на дете ще се решава според „интереса на детето“, разбирайте нечий финансов интерес, борбата за нормалност ще е много по-трудна. Но... както се казва, няколко човека правим каквото можем, докато обществото гледа отстрани с леко недоверие и без особен интерес.

Какво казва Наказателният кодекс по темата: най-тежкото наказание е предвидено за майката, продала детето си – от една до шест години лишаване от свобода. Доста странно, защото основна „заслуга“ да се реализира такава „сделка“ имат посредниците, без които продажбата е на практика невъзможна. За посредниците в сделката е предвидено доста по-малко наказание – до две години лишаване от свобода. Това също изглежда изключително съмнително и най-вероятно изобщо не е случайно. Когато най-сериозното наказание е предвидено за майката, продала бебето си, прокуратурата губи единствения си сигурен свидетел и на практика престъпленето става недоказуемо.

Тези намеси в Семейния кодекс и Наказателния кодекс показват, че законодателят обмисля всичко внимателно. Лошото е, че мисълта е за подкрепа на организираната престъпност.

Семейството, придобило дете чрез незаконно осиновяване, не носи наказателна отговорност. Което в някои случаи може да се приеме, в смисъл – хората са искали дете много силно, подвели са се и са участвали в незаконно осиновяване.

Какъв е, обаче, моралният аспект на деянието: семейството осъзнато участва в престъпна схема. Освен това, незаконните осиновявания са предпоставка за трафик на деца – придобиване на деца с цел робство, за просия, за сексуална експлоатация и дори за отнемане на органи. А това е изключително сериозно.

А какво става, когато се появяви баща на детето, обект на „сделката“, и той поиска детето... От момента, в който семейството разбира, че е купило дете, което не е „свободно“, мъжът и жената от тази двойка се превръщат в крадци на дете – те знаят, че са взели чуждо дете и решават да го задържат, чувствайки се защитени от закона.

Така че, липсата на отговорност за семейството, купило бебе по описаната схема е спорен елемент. А малките наказания за организаторите на престъпната схема, са откровено неадекватни.

Нито Министерството на правосъдието, предложило текста за интереса на детето, нито законодателят, който го е приел, имат някаква идея как трябва да се изпълнява той от съда, или поне не казват това. Така че, ще минат много години, докато се забележи противоречива съдебна практика и се тръгне към някакви евентуални промени. Засега бизнесът има защита - при дирижирано разпределение на делото на някоя инстанция, може да разчита на безкрайно мотаене на делото и изгодно решение – „в интерес на детето“.

И така, за човека от снимките.

Това е Виктор Кирилов, бизнесмен, собственик на фирмата Протех АД - www.protech.bg

През 2021-ва година Виктор Кирилов и фирмата му - Протех АД получават награда от Камарата на българските строители. Връзката към новината: vestnikstroitel.bg

В семейството на Виктор Кирилов се отглеждат две деца. Сега е разведен. И двете деца за придобити по начин, който говори за описаната схема. Доколкото ми е известно, за първото дете не е имало спорове, така че, там говорим само за незаконно осиновяване. При второто дете, обаче, нещата са различни. Второто дете има баща и той е започнал незабавно опити да върне продаденото по схемата дете. Дали детето е откраднато, спасено или нещо друго, нека всеки сам прецени по събраните дотук доказателства и по поведението на Виктор Кирилов:

- майката на детето е дала три нотариално заверени декларации, в които признава, че се е запознала с Виктор Кирилов – човекът от снимката, припознал детето, когато е била в осмия месец на бременността си и с него го е свързала гинеколожката и. Декларациите са приети като доказателства от ЕСПЧ.

- майката на детето е признала писмено пред Софийски градски съд, че се е запознала с Виктор в осмия месец на бременността си, че с него и жена му го е свързала гинеколожката и и че е получила нещо за това, като отказва да назове точна сума.

-В доклад от Дирекция социално подпомагане е записано, че първото дете на семейството е осиновено, но детето не е било в регистъра за осиновяване, а Виктор Кирилов и съпругата му не са били в регистъра на осиновителите. Според закона, такова осиновяване е невъзможно.

- Виктор Кирилов категорично отказва да направи ДНК тест, с който да докаже твърденията си, че той е баща на детето, чийто произход се оспорва. Категорично отказва да заведе и детето за ДНК тест. Ако някой не знае – тестът се прави по слюнка, взета от бузата и определено не представлява опасност за живота.

- Виктор Кирилов в продължение на три години носи две деца вкъщи, за които твърди че са негови. За второто твърди, че е заченато по време на командировки в хотели, където е ходил с... млада жена, с която имал връзка от години. От обясненията му излиза, че по време на зачеването на първото дете е имал извънбрачни връзки с две жени.

- Съпругата На Виктор Кирилов реагира хладнокръвно на двете ситуации, „прощава изневерите“, „привързва се към децата“ и ги осиновява... по най-бързия възможен начин.

Общо взето, това е. Съдия Хасъмска от Софийски градски съд не вижда нищо нередно и смята, че интересът на детето е да остане при тези, които са го придобили по описаната схема.

На по-ранен етап в случая е замесена и станалата известна като „гнила ябълка“ прокурор Боряна Бецова, която изтегля подаден от прокуратурата иск за оспорване на произхода на второто дете в семейство Кирилови.

И най-интересното – делото за второто дете продължава вече почти 15 /петнадесет/ години и не е ясно дали ще приключи, преди детето да е навършило пълнолетие.

За всички тези години смешната държава по никакъв начин не може да принуди Виктор Кирилов да направи ДНК тест за себе си и детето. Държавата упорито отказва и всякакви разговори за промени в закона, които да принудат съда да решава този тип дела в някакъв разумен срок, отказва и разговори за неясния текст, касаещ интереса на детето.

Ще внеса едно уточнение – интересът на детето винаги се е съобразявал от съда на базата на съдебната практика, според която произходът не се променя само при изключителни обстоятелства – примерно при невъзможност на претендиращият да изпълнява отговорностите си като родител.

И да завърша с някакъв извод... Така наречената парламентарна демокрация, в която нито има демокрация, нито важните неща се решават от парламента, е непоправимо повредена и ако искаме обществото ни да се развива в добра посока, трябва да търсим нови модели на управление. Моделът, в който законотворчеството зависи от хора, които имат скромни познания в тесни области, но трябва да взимат решения по всевъзможни законодателни казуси, не работи добре. Моделът, при който в законодателната и в изпълнителната власт работят хора, които се страхуват да работят самостоятелно, за да не объркат сметките на някого, от когото зависят, също не работи добре. Има изход от тази ситуация, но обществото трябва да узрее и да поиска решенията.