ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
КАУЗА В РУСКОТО ОБЩЕСТВО
СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
(1876-1878)
април 2026
автор: проф. Искра Баева
След потушаването на Априлското въстание през 1876г. в руското общество се разгръща силна обществена реакция. Публикации в печата, обществени инициативи и дейността на редица личности насочват вниманието към съдбата на българския народ. Българската кауза постепенно се превръща във важен обществен и политически въпрос.
Тази вълна на съпричастност и натиск допринася за развитието на събитията, довели до Руско-турската война (1877–1878) и Освобождението на България. Тук са представени руските дейци с най-голям принос към българската кауза в руското общество.
Александър Михайлович Горчаков (1798-1883) – държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя между 1856 и 1882 г. Той осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската война, която донася Освобождението на България.
След кървавото потушаване на Априлското въстание започва дипломатическа подготовка за военна помощ за българските стремежи към свобода. Основните му опасения са свързани с намесата на Австро - Унгария и Великобритания, затова на 8 юли 1876 г. заедно с император Александър II подписват споразумението от Райхщад, чиято основна цел е осигуряване на неутралитет на двете държави в предстоящата война.
Ген. Николай Павлович Игнатиев (1832-1908) – военен и дипломат, руски дипломатически представител в Османската империя. Той реагира остро срещу жестокото потушаване на Априлското въстание и съдейства за избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г. Изиграва водеща роля при подготовката и подписването на Сан - Стефанския договор от 3 март 1878 г. Дълбоко посветен на българската кауза.
Симеон Радев за граф Игнатиев: „В твърде голяма мярка, България дължи нему своята свобода”.
Стефан Стамболов за граф Игнатиев: „Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол?“
Дмитрий Алексеевич Милютин (1816-1912) – руски политик, военен министър от 1861 до 1881 г., който играе важна роля при подготовката, организацията и воденето на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г.
Милютин играе водеща роля в руската политика към България, като след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. смята, че Русия трябва да се намеси. Изразява симпатии към българската освободителна кауза, която трябва да се съчетае със стратегическите интереси на Русия. При подготовката за война той подкрепя идеята за Българско опълчение и подписва заповедта за създаването му. В Българското опълчение вижда ценен съюзник. Подготвя военните планове за войната, които са съобразени с географските особености на българските земи.
Иван Сергеевич Аксаков (1823-1886) – руски общественик и публицист, славянофил. Разпространява славянофилството във вида му на българофилство в Русия. Остро реагира на потушаването на Априлското въстание, като публикува възвание в подкрепа на българите, организира събирането на средства за пострадалите. По-късно се посвещава и на финансирането на Българското опълчение. Заради съпричастността на Иван Аксаков към българската кауза след Освобождението Константин Величков предлага Иван Аксаков за поста български княз.
На заседание на Московския славянски комитет (14 юли 1876 г.) произнася прочувствена реч, в която говори за необходимостта от благотворително участие на руското общество по отношение бедствията на южните славяни и очертава решаващата роля на Славянския комитет за съдбата им. На този ден в Москва е открита и подписка за събиране на нови помощи за българите и със събраните от московските граждани помощи е закупено оръжието на Българското опълчение.
И.С.Аксаков: „Историческото призвание, нравствено право и задължение на Русия е да освободи от материален и духовен гнет славянските народи, да ги дари със самостоятелно духовно и разбира се, политическо съществуване.”
Из речта на И. С. Аксаков на 22 юни 1878 г. в Московското славянското благотворително общество срещу решенията на Берлинския конгрес: Сами отсъдете: Заради какво се разгоря войната, заради кой най-близък повод? Заради множеството турски кланета, направени над населението над Южна България. Каква бе главната известена задача на войната? Да изтръгнем Българското племе от турското иго. Никога никоя война не е възбуждала такова всеобщо по Русия съчувствие и одушевление, не е предизвиквала толкова жертвоприношения от любов, не е заслужила в такава пълна степен названието „народна война”.
Михаил Никифорович Катков (1818-1887) – руски журналист и общественик, издател на в. „Московские ведомости“.
В своя вестник „Московские ведомости“ Катков публикува много материали за зверствата на турците при потушаването на Априлското въстание. Той е потресен от кланетата и разпространява информация за българските страдания. Горещо приветства руската подкрепа за националноосвободителната борба на славяните в Османската империя и призовава Русия да обяви война на Османската империя.
Василий Иванович Немирович-Данченко (1845-1936) – руски писател, публицист и военен кореспондент, чиито творби предоставят ценни свидетелства за българите.
Той описва жестокото потушаване на Априлското въстание, кланетата на башибозуците. Включва се в руската армия по време на Руско-турската война. В книгата си „Година на война 1877-1878 - дневник на руския кореспондент“ описва разорените български семейства и помощта, която българите оказват на руската армия. Изразява уважение към българския народ, патриотизма и духовния му подем, като използва и израза „пиянството на един народ“. Като военен кореспондент на в. „Новое время“ изпраща репортажи за преминаването на Балкана през декември 1877 г.
Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881) – руски писател-романист, един от големите класици на руската и световната литература.
Достоевски чувства съпричастност към съдбата на славянските братя в поробените български земи. След потушаването на Априлското въстание той участва в много митинги и събрания в Санкт Петербург, организирани от руските интелигентски среди.
Ф.М.Достоевски: „И ето че се чува изведнъж за гонения срещу християните, за мъчения, които те търпят за Църквата и вярата, за християни, даващи главите си за Христа и отиващи на дръвника (защото ако се бяха съгласили да се отрекат от Кръста и да приемат мохамеданството, щяха да бъдат пощадени и наградени…). Чуха се призиви за пожертвувания, след това се разнесе слух за някакъв руски генерал, заминал да помага на християните, започнаха да прииждат доброволци – всичко това разтърси народа до дън душа”.
Ф.М.Достоевски: „Самият народ се хвана за оръжие. Когато се чу царското слово, народът заприижда към църквите и така по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, хората се кръстеха и всички си честитяха започналата война. Сами видяхме това с очите си, чухме го…”
Лев Николаевич Толстой (1828-1910) – велик руски писател романист и философ.
Толстой познава българските земи от 1854 г., когато заедно с части на руската армия участва в опит за превземането на Силистра. Ангажирането му с българската кауза става след потушаването на Априлското въстание от 1876 г., когато заедно с други руски интелектуалци издига глас в подкрепа на българския народ. Участва в движението за освобождаване на българите, резултат от което е Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Пише статии в подкрепа на българите и събира средства за подпомагането им.
За българите той пише: „А вашия народ... едни високи, свежи, красиви хора. Никога не ще ги забравя. И до днес аз не съм срещал такива хора“.
Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883) – руски писател-романист, класик на руската литература. Българската тема в продължение на повече от две десетилетия вълнува ума и сърцето на Тургенев.
Един от главните герои в неговия роман „В навечерието“ е българинът Инсаров, чийто прототип е поетът и преводач от средата на ХIХ в. Николай Катранов, посветил се на освобождението на българите.
След потушаването на Априлското въстание Тургенев е сред най-активните пропагандатори на българската кауза в руското общество. Той поддържа контакти с българи от онова време, като събира информация за българската действителност в Османската империя. На Баташкото клане Тургенев посвещава знаменития си памфлет „Крикет в Уиндзор“. Заявява, че ако турските зверства не могат да бъдат прекратени без война, „тогава нека бъде война“.
Николай Иванович Пирогов (1810-1881) – руски лекар, един от основателите на научната хирургия, създател на военната полева хирургия.
Остро реагира на потушаването на Априлското въстание и съдейства за разпространяване на идеята за помощ на българите в руското общество. Той възприема войната като пряка последица от жестокото потушаване на въстанието. Идва в българските земи през 1877 г. и остава над два месеца, като посещава няколко десетки медицински пунктове и болници. Впечатлен е от издръжливостта на българите, които описва като трудолюбиви и достойни, въпреки изживените страдания. Като медик лекува не само ранените войници, а и пострадалите българи.
Николай Василевич Склифосовски (1836-1904) – руски хирург, физиолог и пионер във военно-полевата хирургия, въвежда антисептиката в коремната хирургия. Участва като хирург в Руско-турската война.
Участва във войната като водещ хирург на Дунавската армия, оперира ранените по време на битката за Плевен и участва в боевете при Шипка, при което спасява живота на хиляди руски войници и български опълченци. Той вижда и описва последиците от военните действия и жестокостите на турските редовни части и башибозука над цивилното население.
Сергей Петрович Боткин (1832-1889) – руски лекар, основоположник на клиническата медицина.
Сергей Боткин принадлежи на онази част от руската интелигенция, която след потущаването на Априлското въстание от 1876 г. приема присърце съдбата на българите, помага за активизирането на идеята за помощ на българите и помага за Освобождението на България по време на войната.
В българските земи той вижда последиците от жестокото потушаване на въстанието. Дава сведения за живота на българите от района на Бяла, Русенско, като ги определя като трудолюбиви хора с висок морал.
Иля Ефимович Репин (1844-1930) – руски художник, живописец, част от групата на „Передвижниците“.
Силно повлиян от потушаването на Априлското въстание от 1876 г. и от Руско-турска освободителна война (1877-1878).
В творчеството му темата за българската националноосвободителна борба намира израз, вдъхновен от руското обществено мнение, което е силно развълнувано от жестокостите при потушаването на въстанието. Той подкрепя идеята за подпомагане на „братята българи“ и с военна сила.
Руско-турската война е отразена и в творчеството на Иля Репин. Негови картини за Руско-турската война са: “Новобранец” и “За Родината. Герой от миналата война”.
Василий Василевич Верешчагин (1842 – 1904 г.) - художник баталист.
Участва като доброволец в Руско-турската война, включително в най-важните събития на войната – третата атака при Плевен и боевете при Шипка.
В своето творчество живописецът с дълбок драматизъм разкрива истинската същност на войната. Реализмът в неговото творчество се проявява и в специфичното изобразяване на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). За него тази война не е като другите, тя е различна, обладана е от патриотичния подем на руския народ, защото тя е за освобождението на българите. В едно от писмата си от войната той пише на В. В. Стасов: „Тук сме, за да помогнем на бедните българи, които наистина ги колят като овни, отвсякъде бягат българи с молба да им помогнем, да ги спасим…
Дмитрий Иванович Менделеев (1834-1907) – руски учен, енциклопедист, създател на Периодичната таблица на химическите елементи. Той е един от световните интелектуалци, които остро реагират на турските жестокости при потушаването на Априлското въстание от 1876 г.
Менделеев е сред онези, които не само протестират срещу зверствата на турците, а и настояват за международна намеса. Неговите позиции спомагат за промяна на общественото мнение в полза на българската кауза.
Възвание на император Александър II към българите
от 10 юни 1877 година
Българи! Войските ми минаха Дунава и сега влизат във вашата земя, дето неведнъж са се сражавали за облекчение бедствената участ на християните от Балканския полуостров. Като са следвали неотклонно древното историческо предание, като са черпили всякога нови сили в заветното единомислие на целия православен руски народ. Моите прародители успяха в миналото със своето влияние и оръжие да обезпечат последователно участта на сърбите и румъните и повикаха тия народи на нов политически живот. Времето и обстоятелствата не измениха онова съчувствие, което Русия храни към своите единоверци на Изток. И сега Русия с равно благоволение и любов гледа на всичките многочислени членове от великото християнско семейство на Изток. На храбрата Ми войска, предвождана от моя любезен брат, великия княз Николай Николаевич, по Моя заповед, е възложено – да огради навеки вашата народност и да утвърди във ваша полза ония свещени права, без които е немислимо мирното и правилно развитие на вашия граждански живот. Тия права вие сте ги спечелили не със силата на въоръжено съпротивление, а със скъпата цена на вековни страдания, с кръвта на мъчениците, в която сте тънали тъй дълго и вие, и вашите покорни деди.
Жители от българската страна! Задачата на Русия е да създава, а не да разрушава. Тя е повикана от Всевишния Промисъл да съгласи и умиротвори всичките народности и всичките вероизповедания в ония части на България, дето живеят съвместно люде от разно произхождение и от разни вери. Отсега руското оръжие ще огради от всяко насилие всеки християнин; ни един косъм няма да падне безнаказано от главата му; ни една трошица от неговото имущество няма да бъде, без немедлено възмездие, ограбена у него от мюсюлманин или от кого да било другиго. След всяко престъпление безпощадно ще последва законното наказание. Животът, свободата, честта, имотът на всеки християнин, на каквато църква и да принадлежи, ще бъдат еднакво обезпечени. Но не мъст ще ни ръководи, а съзнание на строга справедливост, стремление да се създадат постепенно право и ред там, дето досега е царувал само дивият произвол.
Мюсюлмани от България! Към вас се обръщам със слово на спасително за самите вас предупреждение. Със скръб си спомням Аз за неотколешните жестокости и престъпления, извършени от мнозина измежду вас над беззащитното Християнско население в Балканския полуостров. Светът не може да забрави тия ужаси, но руската власт няма да търси сметка от всички вас за извършените от ваши едноверци престъпления. На справедлив, правилен и безпристрастен съд ще бъдат предадени само ония немногобройни злодеи, имената на които са били известни и на вашето правителство, което ги остави без длъжното наказание. А вие признайте чистосърдечно Божия съд, който се извърши над вас безвъзвратно. Смирено се покорете на неговото свещено предопределение. Подчинете се безусловно на законните искания на ония власти, които ще бъдат уредени с появлението на Моите войски. Изпълнявайте безпрекословно заповедите на Моите войски. Станете мирни граждани на обществото, което е готово да дари и вам всичките блага на правилно устроен граждански живот. Вашата вяра ще остане неприкосновена; вашият живот, имот, животът и честта на вашите семейства ще бъдат запазени.
Християни от България! Вие преживявате сега дни преснопаметни за вас. Удари часът на вашето освобождение от мюсюлманския безправен гнет. Явете пред очите на света високия пример на взаимна Християнска любов. Забравете старите домашни разпри, като уважавате строго правата на всяка народност, като братя по вяра съединете се в общо единодушно чувство на дружба и съгласие, без което не се създава нищо трайно. Сплотете се твърдо под сянката на руското знаме, чиито победи толкова пъти вече са оглашавали Дунава и Балканите. Като съдействувате за успеха на руското оръжие, като му помагате усърдно с всичките си сили, с всички зависещи от вас средства, вие ще служите на своето собствено дело – делото за прочното възраждание на българския край.
С постепенното напредване на руските войски в страната турските власти ще бъдат заменяни с правилно управление. Местните жители ще бъдат веднага повикани да вземат деятелно участие в него, под висшето ръководство на установената от Мене за това власт, а новите български дружини ще послужат като ядро за местната българска сила, която ще пази всеобщия ред и безопасност. С готовността честно да служите на своята родина, с безкористието и безпристрастието в изпълнение на това високо служене – ще докажете на цял свят, че сте достойни за участта, която Русия от толкова години, с такъв труд и жертви, е готвила за вас. Слушайте руската власт, изпълнявайте точно нейните указания. В това е вашата сила и упование.
Смирено моля Всевишния да дарува нам победа над враговете на Християнството и да изпрати от горе Своето благословение над правото дело!