Размисли около избора на нов "общесвен защитник" и бутафорната институция на омбудсмана
Юли 2025, Любомир Данков
Днес Народното събрание избра нов омбудсман. В следващите пет години тази длъжност ще изпълнява Велислава Делчева. Тя е предложена от депутати от ГЕРБ. Била е правен експерт в Конституционния съд и е била част от екипа на Министерство на правосъдието.
Тук има две лоши новини – предложена е от ГЕРБ и е работила в Министерство на правосъдието.
Най-важната функция на омбудсмана е да защитава правата на гражданите при нарушаването им от държавни и общински органи. В ситуацията, в която се намираме като държава, би било доста наивно да вярваме, че управляващите биха избрали човек, който ще им се противопоставя и ще се бори срещу тях за нашите права.
Всеки, който е имал някакви контакти с държавните институции, знае добре каква стойност имат за работещите в тях нашите права. Нулева стойност. В една държава като нашата, която едновременно е на външно управление и е завладяна от компрадорската мафия, има приоретити. И нашите права не са между тях. Отделно от това, между реално управляващите и служителите в бутафорните институции някаква комуникация извън по повод на интересите на първите, явно няма, и хората от бутафорията на политическата сцена се страхувам да работят, за да не объркат нечии сметки и да пострадат.
Дали властта би изпрала човек, който да им развали спокойствието? Не. Изпрала е грешка, исках да напиша избрала, но като се замислих, и така става, оставям го.
Ако някой от вас е опитвал разумен диалог с Министерство но правосъдието, трябва да знае, че такъв е невъзможен. Поради горните причини. Но в това министерство старанието да се покажат неадекватни и некомпетентни, за да оправдаят нежеланието си (или по-скоро невъзможността) да вършат полезна за обществото работа, е на особена висота.
Не познавам Велислава Делчева и тези нахвърляни съображения са само принципни. Може пък да ме изненада и да си влезе в ролята. Дано.
Да си спомним за друг човек от Министерство на правосъдието – Диана Ковачева, предишния омбудсман. Работата и беше повече от трагична и ако защитаваше
някого, то защитаваше институциите от гражданите. При проблеми в законодателството не съдействаше, а при комуникация с нея по конкретни случаи, просто
препредаваше безсмислените самопроверки на институциите. Най-лошото беше, че я предложиха за съдия в ЕСПЧ - за някакви заслуги пред тези, които я
предложиха и избраха, вероятно. И беше избрана. Човекът, заради чиято работа (не самостоятелна, в екип) България беше осъждана в ЕСПЧ, стана съдия
там. Дано в съда работи по друг начин, ако е възможно.
Без значение от конкретната личност, смятам, че в институцията омбудсман, тази бутафорна сега институция, трябва да се направят сериозни промени, за да служи на гражданите, а не на управляващите.
Изваждам от чекмеджето едни стари мои предложения за промени в тази институция, които смятам, че биха били полезни:
- По отношение на избора: да се избира пряко, примерно заедно с президентските избори - за национален омбудсман. За да се избегнат „феодални“ зависимости, местни омбудсмани, ако има такива, да се назначават от националния. Добра идея е вместо един омбудсман, да има примерно трима омбудсмани. Така дори при изборни манипулации се увеличава шансът в институцията да попадне съвестен човек. Тримата могат да имат равни правомощия и работата между тях да сe разпределя по съответни правила и според предпочитанията на жалбоподателите. Конкуренцията ще повиши и качеството на работата им.
- Омбудсманът да има право на законодателна инициатива – само по въпроси, засягащи пряко правата на гражданите, разбира се (нужна е промяна на Конституцията за това). В институцията да се организират обществени обсъждания и да се изготвят законопроекти, които да се подават на Народното събрание.
- Към институцията да се сформира Арбитражна комисия, която да разглежда спорове между граждани и институции по отношение на закони и административни практики. Тази комисия ще действа по подобие на Комисията за защита от дискриминация. Ползата от тази комисия - в едно производство от съдебен тип най-категорично се доказва твърдение за проблем в закон или административен акт. Към институциите Комисията да може да налага санкции, а при нужда от промяна в закон, омбудсманът да е длъжен да изготви проект и да го внесе в Парламента. Тези производства ще имат и голям обществен отзвук и ще популяризират проблемите и вариантите за решаването им.
- Да се предвиди бюджет и служители за проверка от страна на институцията при повтарящи се нарушения, за да не разчита на самопроверки от другите институции.
- Всеки от съомбудсманите да има гарантирано време в обществените медии по въпроси засягащи обществото.
---------------
Да не забравяме, че теоретично всичко завси от нас и ще зависи, ако повече хора го осъзнаят.