|
Свободата на словото и свободата в медиите
Проблемите в българската журналистика   ![]() В последните дни в медиите се излива информация за огромни суми, давани на някои родни медии и други чужди агенти от донори в САЩ. Дали някой би дал пари просто така, защото много ни харесва и иска у нас да възтържествуват свободата, правото и демокрацията, или защото преследва свои интереси, всеки сам да преценява. Всеки сам да преценява и доколко интересите на държави, намиращи се в толкова различна ситуация, могат да съвпадат. Е, в определен период овчарят и агнето могат да имат общ интерес. Този поток от грантове за пореден път претопля темата за свободата на словото у нас. Ако трябва да съм честен, аз проблем със свободата на словото не съм имал. Мога да говоря и пиша каквото реша. Дали това могат да кажат всички у нас – силно се съмнявам. Но основният проблем е с разпространението на словото, тоест – свободата в медиите. Докато аз имам някакъв достъп до 2 - 3 издания, които достигат до няколко хиляди читатели, нашите сънародници, които получават пари отвън за пропаганда, дезинформация и обслужване на чужди интереси, имат пълен комфорт в мейнстрима и посланията им стигат до милиони. Съвсем естествено и очевидно, основен интерес на чуждите спонсори доскоро (а вероятно и още ще бъде така), беше войната на територията на Украйна. Но това далече не е единствената тема, по която има организирана масова дезинформация или прикриване на факти. Общото във всички тези теми е това, че те засягат интереси на хора от политиката или фалшивото „гражданско“ общество, които получават средства, за да налагат или чужди интереси, или да гонят някакъв свой интерес, но да бъдат на „повикване“ и да се отблагодарят на благодетелите си при нужда. Примери за такива теми: Некадърно замислена и изпълнена приемна грижа, в която на едни бедни хора се плаща добре, за да гледат децата на едни други бедни хора. В някои случаи може би по-добре, в други случаи, по-лошо. Въртят се едни пари за некадърни и безсмислени социални услуги. Част от тези пари са наши, друга част – от ЕС. Явно има връщане на пари и отчитане по веригата нагоре, защото всякакави безобразия се замитат под килима. Нулева реакция при проблеми от институциите, удобно мълчание в мейнстрима. Законност и морал – тези неща са на последно място. Друга тема – домашното насилие. Има закон срещу домашното насилие. Той може би помага на част от истинските жертви, дано да е така. Но той отдавна има друго основно приложение. Това е закон, който се е превърнал в инструмент за извършване на насилие и прелюдия към доста бракоразводни дела. Чрез него се разделят деца от родители за достатъчно дълго време, така че да бъдат отчуждени необратимо или почти. Лесно е – когато можеш да осъдиш някого без доказателства, защото законът позволява осъждане единствено на база декларация от пострадалия (с или без кавички), какво ще се случи в страната на Андрешко е ясно. То и не само у нас се случват такива неща. Мога да продължа списъка - със законодателната подкрепа за търговията с деца и т.н. и т.н.. Но няма смисъл, темата тук е друга. Как да излезем от тази ужасяваща ситуация в медийната среда, как да постигнем плурализъм и свобода за разпространяване на словото – по тази тема исках да чуя мението на журналистите у нас. Повечето отказват коментар, може би очаквано.   ![]() Първият, който взе отношение по тези въпроси, е журналистът Милен Милушев Милен Милушев е дългогодишен журналист, започнал кариерата си през 1987-ма година. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", българска филология. Писал е за вестниците „Студентска трибуна“, „Софийски университет“, „Литературен фронт“ и „Литературен форум“, „Демокрация 91“, „Нощен труд“ и др.. Последната му работа е в Информационна агенция „Блиц“, която напуска след придобиването и от Делян Пеевски. Оттогава е журналист на свободна практика. Интервюто: Наскоро една журналистка, която заместваше Георги Любенов в съботното предаване по БНТ, възторжено ни убеждаваше от екрана, че в БНТ цензура няма. Вие какво мислите по този въпрос? Има ли цензура, забранени теми и забранени гости, едностранно представяне на важни теми в т.н. обществена телевизия? А как стоят нещата в БНР? Цензура има. В БНТ е по-приглушена. Понякога. За доказателство ви давам проф. Иво Христов. Той сам каза: "Три години не сте ме канили". Канят се предимно, 90 процента, слуги на евроатлантическата власт от всички разцветки. Те трябва да манипулират гражданите да мислят некласово и русофобски. В БНР след Волгин, който стана евродепутат, е чувствително по-зле. Поканените са почти 100 процента слуги на евроатлантическата власт. Предимно неолибералстващи. Пристрастни и необективни са водещите Силвия Великова и в крайна степен Ирина Недева, председател на соросоидно НПО, организация на европейски журналисти. Откровен чуждестранен агент с патологична русофобия. Абсолютно необективна, неолибералстваща, оджъндеросана. Силвия Великова е подобна. По всички теми. С антибългарска страст. Според Вашите наблюдения, кои са темите, които се представят манипулативно и едностранно в т.н. обществени медии и коя е причината за това? Има ли разлика между т.н. обществени медии и т.н. мейнстрим в това отношение? Темата за налагане на русофобията се прокарва брутално в БНР. Много рядко може да се чуе безпристрастно и всестранно отразяване на нещо свързано с Русия. Особено за СВО. Забранени са положителните новини и положителното отношение към Русия. Респективно и някакво отрицателно отношение към САЩ или ЕС. Понякога случайно нещо може да се промуши. Като интервю с Георги Марков или Румен Воденичаров в "Радиоточка" по БНР. И в БНТ, и в БНР руската музика е забранена. Няма я. От 36 г. Каква е ролята на обществените медии в една държава и каква е тяхната значимост за обществото? БНТ и БНР изпълняват ли на практика ролята на обществени медии? ![]() Не са обществени медии. Тук таме се загатва някаква връзка с обществото. Например: не се отразява мнението на повечето българи за войната на Запада срещу Русия в Украйна. Повечето българи са на страната на Русия. Не се отразява мнението на обществото за запазването на българския лев. Повечето българи са за лева. Който плаща, той поръчва музиката (в случая новините). Кой плаща в обществените медии? Как е редно да се финансират те? Обществените т.нар. медии са в ръцете на соросоидната мрежа за финансиране през разни фондации и програми с цел подчиняване на медиите. Това е факт. Няма нито едно разследване нито в БНТ, нито в БНР по повод многобройните публични факти за корупционната дейност на фондации като "Америка за България" и сие. Това са агенти за зловредно чуждо влияние. Прокарване на антибългарски политики. Например толерирането на антибългарската дейност на Хелзингския комитет, който направи човек на годината австралиец, убил българин!?!? Възхвала на убиец по етнически признак !?!? Има медии, които достигат до относително малък брой хора. Примерно Фактор, Клуб Z, Гласове, Критично. За тях приемливо ли е да заемат страна по определени теми и да защитават конкретни тези? А как стои този въпрос в популярните медии, които достигат до милиони зрители – примерно БТВ и Нова ТВ? А в обществените медии? Трябва ли в популярните медии да се излагат всчки гледни точки по спорни теми или те имат право да налагат позициите на собствениците си? При всички медии обективността е задължителна. Но при такива като Клуб Зет и Фактор,тя липсва. Клуб Зет се финансира от Сорос. Това е купена и зловредна медия. Тя лъже и слугува на чужда държава. По русофобията ще ги познаете. Ако смятате, че в популярните медии трябва да бъде осигуряван плурализъм по спорни теми, как да се санкционират тези от тях, които не спазват това? Плурализмът е мечтата ми. Но реалността е друга. Големите медии са пропагандни центрове на Колективния Запад. Просто обслужващ персонал. По принцип за липса на обективност трябва да се налагат тежки глоби и публични порицания. Да се знае. Т.нар. национални медии са доста далеч от обективната журналистика. Нали знаете кой е собственик на Нова телевизия- свързани лица с ЦРУ. Това е престъпление срещу българското общество. За пристрастността на водещите в БТВ и Нова да не говорим. Това не са журналисти. Дори не са мисирки. Просто са обслужващ персонал. Журналистиката разкрива истината, а тези прикриват истината. Аз по Нова не съм видял новина за успехите на руската армия в Украйна например. Нужни ли са някакви нови контролни органи или нови норми, или някакви промени в съществуващите? Глоби с публично порицание от обществен съд на основа обективност и безпристрастност. Кой е по-добрият вариант – един журналист представящ всички гледни точки, или двама или повече журналисти в една медия, представящи чрез подходящи гости различни и противоположни позиции според своите виждания? Повече журналисти винаги е по-добре. Заради конкуренцията. Някакво мнение за т.н. проверка на фактите и проверителите? Вулгарна цензура, слугинаж на западняшката либерастия. Тирания. Насаждане на страх и пречупване на мисловните процеси. Това е по-страшно от бой с бич. Бихте ли се съгласили с това, че в някои отношения четвъртата власт е по-скоро първа? Имам предвид това, че при избор на хора за властта, мнозинството няма никаква представа за качествата на кандидатите и в тях се формира някакъв образ почти единствено от информацията в медиите. Това налага ли някакви регулации в мейнстрима? Така нарeчената четвърта власт е бухалка за смазване на неудобното независимо мнение. Затова, когато Западът колонизира някоя държава, издига в култ свободата на словото, което никога не е свободно в големите медии. Брилянтна измама - хората си мисля, че имат свобода на изразяване, но тя винаги се изчерпва на битово ниво. На институционални трибуни - цензура по заповед от САЩ или ЕС. Ако разглеждаме нещата чисто теоретично, какво трябва да се направи, за да имаме една честна медийна среда и до хората да достигат всички гледни точки по важните спорни теми? Трябва да имаме независима държавна власт, закон за чуждестранните агенти и недопускане на чужди сили да финансират медийни проекти. Законодателни норми за защита на Българското. А практически, от гледна точка на ситуацията у нас в момента, как може да постигнем една нормална, свободна и плуралистична медийна среда? И възможно ли е изобщо? Какво конкретно трябва да се направи? Държавна независимост. Сто процента. Какво трябва да бъде отношението към чуждустранните агенти в медиите и медиите – чуждестранни агенти? Има ли проблем с тях и ако да – как трябва да се реши? Законодателни санкции, глоби и публично разобличение. Статистика. А как стоят нещата с агентите на правителството и на родните олигарси? Санкции, глоби, публично разобличение по законодателен път. Информационни кампании. Толериране на независимото мислене на база фактология и анализ. Февруари 2025, автор: Любомир Данков |