По външнополитически теми медийната свобода е на практика нулева. По БНТ, Нова и BTV гледаме украински новини, преведени на български.
Интервю с журналистката Юлия Ал-Хаким
Февруари 2025, Любомир Данков
Има ли цензура, забранени теми и забранени гости, едностранно представяне на важни теми в т.н. обществена телевизия? А как стоят нещата в БНР?
Няма голяма обществена медия, която да не е следена изкъсо как отразява водещите геополитически теми в света. Следена от чуждестранни посолства, от различни НПО-та и активисти. Да, определени посолства директно се месят в начина, по който обществените ни медии отразяват конкретни конфликти и ситуации - войната в Газа, в Украйна, изборите в САЩ и т.н. Намесват се с протестни ноти срещу поканени събеседници. Това не е теория на конспирацията, а самата истина. Преди години БНТ бяха пуснали репортаж за отношението на киевския режим към жителите на Донецк, редовните бомбардировки в жилищните квартали, и тогавашният украински посланик, с ироничната фамилия Москаленко, се беше обадил в телевизията, че повече такива репортажи не бива да излизат. И БНТ го послуша. Има сходни истории и с израелския посланик, така поне се говори в журналистическите среди, част от които съм и аз. И за други медии съм чувала за същата практика. Иронично и парадоксално е, но журналистите в обществените медии имат по-голяма свобода по вътрешнополитически теми, включително да критикуват управляващите политици, отколкото да изразят различна от "общоприетата" на ниво ЕС позиция по международни проблеми. Може да критикувате Борисов дори, но не и Зеленски или Нетаняху. В БНТ ситуацията допълнително се влоши поради юридическия хаос, в който медията е хвърлена от настоящия й директор, Емил Кошлуков. Неговият мандат отдавна е изтекъл, но той успя да се възползва от вратичка в закона и да направи почти цял допълнителен мандат, докато решението на съда умишлено се проточва и бави да разреши неговия казус. Сегашният директор е безмандатен и безконтролен и това е опасен процес, който нито Народното събрание, нито Президентството, нито членовете на СЕМ пожелаха да отстранят. БНР също имат своите прояви на цензура - помним казуса с Петър Волгин, със Силвия Великова. Мисля, че моят уважаван приятел Петър Волгин не стана евродепутат от добро :)
Според Вашите наблюдения, кои са темите, които се представят манипулативно и едностранно в т.н. обществени медии и коя е причината за това? Има ли разлика между т.н. обществени медии и т.н. мейнстрим в това отношение?
Вече казах, основно външнополитически теми. Там медийната свобода е на практика нулева. Както веднъж написа Богомил Бонев, в лицето на БНТ, Нова и BTV ние имаме просто украински новини, преведени на български език. Така поне беше при предишния президент на САЩ. Каква ще е политиката на новата президентска администрация, предстои да видим. Тръмп има много различно отношение към конфликта в Украйна и според мен той ще зададе различен медиен наратив. Може да не стане веднага, но четири години не са малко време, с което той разплага. Лошото е, че на нас "свободата" отново ще ни дойде отвън - защото хегемонът е променил вчерашните си приоритети, не заради нещо друго.
Каква е ролята на обществените медии в една държава и каква е тяхната значимост за обществото? БНТ и БНР изпълняват ли на практика ролята на обществени медии?
За мен ролята на четвъртата власт е от първостепенно значение за развитието на едно общество. Журналистите са тези, които се борят за фактите, за истината, за "проглеждането" на нацията. Обикновеният човек не е длъжен да следи всичко, да познава процесите, които настъпват в държавата и в световен мащаб, журналистът има мисия да го преведе през морето от безкрайна информация. Не само да ни съобщят, че в Украйна е избухнал конфликт, но и да се разровят до самия генезис на конфликта, да ни припомнят събитията, предхождащи този конфликт. Това явно е моя идеализирана представа за журналистите, защото както видяхме, много колеги избраха да забравят удобно серията от събития, довели до конфликта в Украйна. Как се очаква да реагират хора, родени в състава и границите на СССР, преди Украйна да се обособи като отделна държава, за които руският е роден език, на забраната на Порошенко да се употребява руски език в Украйна?! Представете си, че майка Ви не говори друг език, освен руски, а в един момент й забранят да го използва и тя трябва рязко да смени своята идентичност. Проглушиха ни ушите с изящни приказки за демокрация, но истината е, че колективният Запад реши да обезправи всички рускоезични украинци и да не забелязва терора над тях. Това е, което се случи след т.нар. украински майдан и последствията от него доведоха до всичко, на което сме свидетели днес. Украйна не е единно понятие, сегашният конфликт беше преди всичко гражданска война, за която киевският режим носи своята отговорност и точно това ни беше спестено при отразяването на конфликта в големите медии. От европейския данъкоплатец се иска да съчувства на и да финансира един режим в Украйна, убивал цивилни и деца в Донбас, застрашил и българската диаспора, защото българският език беше сред езиците, които Порошенко забрани да се говорят в рамките на Украйна. Медиите са големи длъжници на българския данъкоплатец.
Който плаща, той поръчва музиката (в случая новините). Кой плаща в обществените медии? Как е редно да се финансират те?
Плаща се от данъците на българския гражданин, през бюджета и през различни държавни програми, плаща се от чуждестранни НПО-та като "Америка за България", плаща се и през европейски програми. Обществените медии имат множество спонсори, но това вместо да им донесе повече независимост, води до изредените по-горе проблеми.
Има медии, които достигат до относително малък брой хора. Примерно Фактор, Клуб Z, Гласове, Критично. За тях приемливо ли е да заемат страна по определени теми и да защитават конкретни тези? А как стои този въпрос в популярните медии, които достигат до милиони зрители – примерно БТВ и Нова ТВ? А в обществените медии? Трябва ли в популярните медии да се излагат всчки гледни точки по спорни теми или те имат право да налагат позициите на собствениците си?
Държавните медии са длъжни да представят различни гледни точки и да обезпечават медиен плурализъм. По-малките, частни медии, такива с едноличен собственик, могат да правят каквото си искат. Няма и законодателство, което да ги ограничи. Ако вие утре решите да съдите някой електронен сайт със съмнително име, зад който не е ясно дори кой е собственикът, как ще го направите, как можете да потърсите отговорност?! По-малките, частни медии са нож с две остриета, защото от една страна представляват една по-свободна платформа на изразяване, от друга - не носят наказателна отговорност за твърденията си.
Ако смятате, че в популярните медии трябва да бъде осигуряван плурализъм по спорни теми, как да се санкционират тези от тях, които не спазват това?
Уж това е задачата на медийния регулатор СЕМ, но не съм сигурна до каква степен се справя със задачата си. Този орган изглежда доста беззъб в последно време.
Нужни ли са някакви нови контролни органи или нови норми, или някакви промени в съществуващите?
Докато чуждестранни посолства и външни НПО-та се месят в медийната ни политика, нито един държавен орган не може да се противопостави ефективно на дневния ред в медиите. Ние нямаме самостоятелна държавна политика, защо очаквате да имаме самостоятелна медийна такава?!
Кой е по-добрият вариант – един журналист представящ всички гледни точки, или двама или повече журналисти в една медия, представящи чрез подходящи гости различни и противоположни позиции според своите виждания?
Едното не изключва другото, би трябвало всеки журналист да е способен да представя различни гледни точки. От журналиста не се иска да заема определена позиция, а да дава трибуна на различните гледни точки, представени в лицето на експерти, политолози, политици и общественици, да бъде компетентен, смел и задълбочен във въпросите си.
Някакво мнение за т.н. проверка на фактите и проверителите?
Имам мнение и то не е добро :)
Ако разглеждаме нещата чисто теоретично, какво трябва да се направи, за да имаме една честна медийна среда и до хората да достигат всички гледни точки по важните спорни теми?
Шансът идва от наличието на избор. Никога никоя медия - по редица причини, няма да бъде напълно обективна и независима. Колкото повече източници на информация, толкова по-добре за аудиторията, която може да черпи от различни извори. На мен ми бяха много полезни социалните мрежи например, за да се ориентирам в детайли за различни конфликти в последните две десетилетия - войната в Сирия я следих през арабски активисти и инфлуенсъри в туитър и фейсбук, войната в Русия я следя основно през Телеграм, войната в Газа - е, там, колкото и да е странно, част от западните либерални медии проявяват доста голяма обективност и показаха цялата безчовечност на случващото се. Добре, че живеем в 21-ви век и добре, че имаме избор - могат да ни спрат руските канали по телевизията, но не могат да ни спрат да си свалим Телеграм на телефоните си. Иначе - в идеалния случай държавата е отговорна за качеството на своите медии, но такъв идеален вариант никога не настъпва, в нито един исторически период. Винаги някой дърпа конците в някаква удобна за него посока, за съжаление...
А практически, от гледна точка на ситуацията у нас в момента, как може да постигнем една нормална, свободна и плуралистична медийна среда? И възможно ли е изобщо? Какво конкретно трябва да се направи?
Когато говорим за ролята на медиите, много често пропускаме един основен фактор за тяхното функциониране - общественото мнение. Всяка медия е длъжна да обезпечи възможност за обратна връзка от нейните зрители, читатели или слушатели. Медиите възпитават аудиторията, но и аудиторията възпитава медиите. Когато в обществото надделява критично мнозинство по даден въпрос, медиите са длъжни да се съобразят, ако не искат да жънат гневни и неодобрителни коментари по страниците си и да губят от своите рейтинги. Така че зрителската аудитория има своята власт над процесите, тя не е безгласен и безкритичен консуматор на медийно съдържание. Мисля, че българското общество узря за тази идея. Вижте коментарите по форумите, безмилостни са. Телевизионните величия отдавна са свалени от своя пиедестал, за добро или за лошо.
Какво трябва да бъде отношението към чуждустранните агенти в медиите и медиите – чуждестранни агенти? Има ли проблем с тях и ако да – как трябва да се реши?
В Русия и в САЩ проблемът с чуждестранните агенти на влияние е разрешен по един и същи начин, както подобава на държави, които сами определят своите политики - всички финансирани с външни пари - медии и фондации, се изписват като агенти на чуждо влияние.
А как стоят нещата с агентите на правителството и на родни олигарси?
Там връзките са по-прикрити и често - трудно доказуеми. Разбира се, че всеки, който разполага с пари, може да си купи медии - предавания, репортажи, поръчкови разследвания и статии. За да удари своята политическа или търговска конкуренция, или просто да обслужва собствения си бизнес. Важното е тази практика да бъде възпрепятствана поне в обществените медии, за частните медии е ясно, че няма контрол. Има редица предавания по кабелни телевизии, финансирани от различни олигархични кръгове - това е обществена тайна. Същото важи и за редица подкастове - нали все някой трябва да плаща на тези журналисти на уж свободна практика, за да живеят, да плащат наем, техника, екип... Сигурно съм цинична, но свободни медии няма, има само различни форми на зависимост, различни интереси...
Извън темата новини и актуални предавания. Смятате ли, че е вредно за обществото да се излъчват предавания, в които има агресия и простотия – примерно Хелс Китчън, Съдебен спор, както и някои популярни „реалити“ предаввания, които имат негативно влияние върху подрастващите, като им дават лош пример чрез елементарни хора с лош език и нисък морал? Трябва ли да има мерки срещу това и ако да – какви?
Никога не съм гледала такива предавания. Не изпитвам потребност, подобни формати не ми носят нищо. Но за да има предлагане, има и търсене. Тези реалити предавания имат широка аудитория. А телевизиите гонят рейтинг и популярност. Може би тук възпираща роля трябва да има индивидуалният характер на човека, неговата култура и семейна среда. Ако вечерно време семейството избира да гледа качествени филмови продукции, у новите поколения се формира вкус, стил и стремеж за нещо по-стойностно. Ако родителите са изморени, разсеяни или самите те не са придирчиви – децата се отдават на всякакви забавления, не непременно полезни и смислени. Моите най-големи учители бяха моите близки през дядо и баба – много образовани и културни хора, прослушах качествена музика. Те обичаха да танцуват валс, да слушат народни песни, стари градски шлагери, класическа музика, западна музика. Връстниците ми слушаха чалга. Ние все търсим отговорност от институциите, а забравяме персоналната си отговорност. Кой би могъл да Ви задължи да гледате "Ергенът", като можете да си свалите "Шогун" например, който е истински шедьовър?
Февруари 2025, Любомир Данков